40 108 резултата
Глава 19. – Проклятие, благословия и мория
( пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата ...
  478 
Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, бирата, отново и отново преминаваше към тъжните и някак обсебващи мисли. Бирата, провинена и сълзлива, стоеше в кухнята и отпийвайки по инерция, момичето пържеше чушките.
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...
  260 
Проклети песъчинки, забиват се, като иглички по кожата и в очите. Не съм уморен, просто нищо не чувствам. Едва сега разбирам камилите, защо с празен поглед бавно и целенасочено престъпват по дюните. Всъщност единствено усещам жажда. В главата ми стои чаша бистра вода...
Искам да пия и пия!!!
Господи ...
  221 
Глава 20
Холоранската войска продължаваше похода си към Онгалград. Войниците вървяха в строй към поредния белгарски град. След каруците с оръжия и запаси, вървяха огромни волове теглещи внушителни обсадни машини. Най-отпред яхнал бял кон водеше колоната генерал Петър Джарел. Внушителната му осанка с ...
  455 
Едва вървеше .Буташе количката с отпадъци и почесваше спластената си коса .Усмихваше се с луда усмивка и в устата му се виждаше единствения му жълт зъб .Сляп клошар ,не виждаше само спираше от време на време и поглеждаше към небето с слепите си очи ,като си спомняше за нея ,една красива жена в която ...
  251 
Плащам тоците / множествено число от ток?/. Касиерката казва:
- Да имате 8 стотинки?
Подавам й и отбелязвам:
- У нас – който има не дава, а прибира. Дават тия, дето нямат…
хххх ...
  249 
Защо ругатните и въобще цинизмите не биват наказвани законодателно (със строгост поне колкото както обиждане на химн, знаме, паметник)?
Те са престъпления против човечността (човека, човечеството, достойнството на казващия и чуващия ги неизмеримо и вече непреброимо)!
  578  10 
Малко повече от час по-късно старецът вече спеше след поредната доза лекарство. Захир им бе казал, че е сложил нещо упойващо, така че не очакваха да се събуди поне за няколко часа. Сам беше заключил апартамента дори и със заклинанията и постави задача на Франк да го следи от прозореца.
Сам и Лизи се ...
  248 
Юлски следобед. Офис на куриерска фирма. 40 градуса на сянка. Две жени, чакащи да им доставят пратките, си говорят как ще трябва да се срещнат, за да чифтосат кучетата си..."Ауу, ама той бил ли е вече татко!? Да не стане така аз да го уча как да оножда!? Ха-ха-ха!..." В този дух. До тях мъж диктува ...
  220 
Надпреварвах се с времето! Колкото повече го приближавах, толкова то се отдалечаваше!
Накрая вече уморен, седнах на един тротоар, запалих цигара, пих кафе от улична кафемашина и толкова!
А времето...!?
Времето се обърна видя, че никой не го гони и се върна.
Върна се и седна до мен. ...
  193 
Глава 19
Звездите над гората отдавна се бяха показали. Месечината грееше ярко, тази вечер тя беше огромна. В далечината виеше вълк, а нощните звуци се допълваха от разнообразните нощни птици. Една сова зорко гледаше от един стар дъб с огромните си жълти очи добре осветената поляната с розови цветя. ...
  307 
Ориенталският максимум е дори с цвете да не се удря жена (според тайвански фолклор).
Християнският минимум е даже от партньор да се убива жена (против Истанбулска конвенция).
  219 
Вече редовно след работа седяхме на сладки приказки, кафе и тортичка.. Разказах й за себе си, кой вятър ме е довял в Гърция, споделих че нямам приятелка, като истинска приятелка, а не само за секс, включително и за последната си позната преди експеримента, която даже не се е заинтересувала свърши ли ...
  269 
2023
Чернеят жестоките пепелища
след мощни огньове всред гори и поля,
но заблудено човечеството изобщо не вижда
причината за Глобалните Вятър,Потоп и Пожар. ...
  145 
Няма човек, който да каже, че не обича да чете. Има хора, за които книгата е спасение. От забързаното ежедневие. От тъгата. От несподелената любов. От човек, който ги е наранил. Но има и такива, които казват, че четат от хорски срам. Колкото да не изглеждат глупави. Книгата е дом в жилището. Кътче с ...
  211 
Неприятностите не ги подминаха съвсем и наобратно. Първо, двамата стражи на стълбището бяха започнали да се съвземат, така че Чарли трябваше да ги приспи отново. После друг гвардеец ги видя от края на един от коридорите. Този път преди който и да е от двамата да направи каквото и да е, мъжът побягна ...
  334 
ГОЛОДОМОР…
Звучно! Псевдоисторическо пропагандно название на ЧАСТ от голямата трагедия в Съветска Русия през 30-те на години.
Съчетанието на „псевдоисторическо“ и „трагедия“ е реално.
Да, трагедия е било. И по причина на природно бедствие – поредна суша, и по вина на некадърниците-болшевики, стремящ ...
  695 
Добротата обезтелесява. Зловещо е да си добър, щом наоколо те дебнат. Не те дебнат с добро, знаеш го, но въпреки това решаваш, че моралът ти изисква да постъпкваш, да се отнасяш, да обичаш... правилно.
Въпросът е кое е правилно?
В разбойческата държава правилно е да си разбойник, а не васал.
Българи ...
  282 
Алекси зърна фигурата в последният миг, преди да я отмине и спря с криволичене по пътя. Видя в огледалото как мъж с расо и восъчно лице се приближава към колата му без да бърза. Отвън бе завалял ситен дъжд, но далеч напред, там където пътят отесняваше преди да се загуби в мрачното небе, проблясваха ...
  679 
А времето неумолимо вървеше напред. Дали не забравихме за Експеримента, едва ли, защото като се срещнем из коридора или работните си места , се усмихвахме и поклащахме глави, пооправяхме панталони и блузки.
- Петро, имаш ли време, каня те на кафе - ме сюрпризира един ден Стела
- За хубава и приятна ...
  272 
- Стани! Съдът…
- Започвам дело… Подсъдимият, седнете! Седнете! Адвокатът му…
- Ясно, госпожо съдия! Седнете, господине! Не пречете на работата ни…
- Ти кой си, бе? Защо ме държиш?...Милиционерите, пуснете ме! Абе…
- Адвокатът, въведете ред при виновния! ...
  556 
Ами скучно му е…
Денят минава като по устав – сухо, сиво и безсмислено. Само пристигането на дъщерята малко разведряваше обстановката. Имаше кому да даде съвети – дори за неспоменавани събития, да сподели опита от казармата, да… Просто да намери слушател…
Щото тях ги нямаше. Кои в по-добрия свят, ко ...
  526 
Глава 18
Онгалград, столицата на Белгар бе идеалният град, с величествени крепостни стени, четири кули на четирите краища на града. В инфраструктурата на града, бяха събрани културните стилове на всички епохи на белгарското изкуство. Градът нямаше достъп до море, но беше на кръстопът и това го праве ...
  284 
Седнала съм да ви разказвам пак съседска история. Но този път няма да е за любители на тоалетни. Няма да е даже за „две съседки, две кокетки“, защото моите герои са разнополови. Мъж и жена, демек. Трети пол не се предвижда /трижди анатема на Истанбулската конвенция!/. Няма да е и история за мотики, ...
  453 
Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и големи тръби и изливаха съдържанието си вътре. За да стане картин ...
  405 
Демократи и демократки,
защо пак само за едни има
уиски с ядки!?
  208 
Лятото е моето вдъхновение. Особено вечер. Особено край брега на морето. Особено на онези мостове навътре в сърцето на морската гръд, които вечно забравям как се наричат. Това сега няма значение, защото имам уговорена среща с вятъра.
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
...
  234 
Едно време един колега на майка ми показал пропаганден плакат на българо-съветската дружба. Той се състоял от две зъбчати колела - едно малко и едно голямо. Съответно малкото означавало България, а голямото - СССР. Само, че освен това този колега бил и механик. Той обяснил, че всъщност малкото зъбча ...
  487  33 
Глава17
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратег ...
  297 
Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.
- Искаш ли да ти покажа щастието?
Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.
- За ...
  214 
Защо забравихте, че преди век Зорбас чрез Казандзакис рече: „Докато има родина, човек ще остава звяр.“?
  188 
Събрахме сили и в обичайното ежедневно облекло се дотътрихме до кухнята. Всеки бъркаше из хладилника, тропаха капаци на тенджери. Смехории и веселба цареше наоколо. Дажи и кафето не ми подейства освежаващо.
Краката ми бяха като гумени, уж гледах, а спях. Усмихвах се както обичайно на всички, дали ум ...
  320 
Тия записки станаха нещо като диагноза и лечебна насока за спасяване на човека. Избягвай тлъсто и медии, храни се леко, мисли здраво…
Но вредното си е вредно…
хххх
Гласували утежнени наказания в закон, приет преди няколко дни. За да отговорят на хорското недоволство от извършените злодеяния у нас…
С ...
  237 
Сутрин, разходка. Срещаме кокер – малък още. Завира се към мен, чеша го зад ушите…
¬¬- Я, тя стана кротка – казва стопанката му.
- Кучетата обичат да ги чешат зад ушите – отбелязвам – Там е ерогенната им точка…
И пак не се въздържам.
- А при жените е в портмонето… ...
  221 
Елизабет се бе качила на камък и наблюдаваше безмълвно мръсната, воняща вода, която се изтичаше в морето. Същата мръсна, воняща вода, която извираше на тънка, постоянна струя от издълбания в скалата тунел няколко метра над тях и която бе загладила камъка отдолу от годините, през които бе правила същ ...
  416 
От малка се учеше примерно и полезно на живот. Попиваше думите на родителите си, но най-голямо внимание отделяше на действията им. И, разбира се – бързо забеляза, че поученията се различават от вършеното. Кое беше по-правилно, не разбираше, но ясно й стана: думите са красиви, много по-красиви от реа ...
  222 
На 6 и 9 август 1945 година е извършено най-голямото престъпление срещу човечеството – атомни бомбардировки над цивилните градове Хирошима и Нагасаки.
Краят на мойната, СССР е поел ангажимент да воюва срещу Квантунската армия по суша, американците бомбардират редовно – чрез бомбени килими – Токие и ...
  518  15 
Насядахме около масичката. Пред нас остатъка от водката и нещата за ядене.
- Водката , културно от чаши или направо от бутилката, като пияници - не спираше смеха си тя - Хайде от бутилката. Никога не съм пила така, ще мога ли...
Надигна шишето, пийна изглежда повече и се закашля, захълца, очите й се ...
  264 
Елизабет седеше облегната на възглавницата в леглото с разтворена на колената си книга. Бе една от новите, които купи днес. Вече бе стигнала до шестдесета страница, откакто се бе върнала от Рамая, но нямаше спомен да е прочела и едно изречение. Не помнеше и да е изгризала палеца си до кръв, но го от ...
  191 
Димо лежеше върху вмирисания нар по гръб, забил поглед в тавана. Буря от негодувание бушуваше в наранената му душа. Мислите в главата му летяха една след друга като подгонени от вятъра облаци. Какво се беше случило? Каква е причината, та трябва пак да търпи милиционерските или по новому полицейските ...
  253 
Предложения
: ??:??