* * *
Не искам да пиша, не мога, не бива,
да ровя пак до болка в паметта,
добре си живеех така - полужива,
без обич, без вяра, без грях, без мечта.
Не искам да пиша, не мога, боли ме,
добре си живеех така - без вина,
сянка бездушна без лик и без име,
от дните си мъртви изграждах стена.
Не искам да пиша... кого ли залъгвам,
възкръсва сред пламъци мойта душа,
по пътя си трънен е време да тръгвам.
Добре си живеех... дали не греша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
