Не искам да пиша, не мога, не бива,
да ровя пак до болка в паметта,
добре си живеех така - полужива,
без обич, без вяра, без грях, без мечта.
Не искам да пиша, не мога, боли ме,
добре си живеех така - без вина,
сянка бездушна без лик и без име,
от дните си мъртви изграждах стена.
Не искам да пиша... кого ли залъгвам,
възкръсва сред пламъци мойта душа,
по пътя си трънен е време да тръгвам.
Добре си живеех... дали не греша...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
