***
Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо.
Само да премигна и ги няма.
Ако някой после се завърне,
само обичта е по-голяма.
Аз пък заприличвам на летище.
Чакам. И събирам себе си.
Истинско ми е. И прелетно.
Стъпвам във септември. Тръгват щъркели.
Чезнат самолети и приятели.
Малко плача, много ви прегръщам.
Пиша. И помнете - чакам ви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
