Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо.
Само да премигна и ги няма.
Ако някой после се завърне,
само обичта е по-голяма.
Аз пък заприличвам на летище.
Чакам. И събирам себе си.
© Ем All rights reserved.