26.02.2020 г., 12:22 ч.
***
Отдавна всичко свърши – сложих кръст
на всичките си грешки и заблуди,
на сляпото желание за мъст,
на любовта, от страст и мъка луда,
а ти се връщаш в моя спомен пак
и сякаш всичко почва отначало.
А в гърлото – сама не зная как,
се вдигат взривове безсилна жалост.
Умират там щастливите ми дни,
прогледнали от истинския жребий.
Но не за тебе вече мe боли...
Боли ме за мечтите ми по тебе.
на всичките си грешки и заблуди,
на сляпото желание за мъст,
на любовта, от страст и мъка луда,
а ти се връщаш в моя спомен пак
и сякаш всичко почва отначало.
А в гърлото – сама не зная как,
се вдигат взривове безсилна жалост.
Умират там щастливите ми дни,
прогледнали от истинския жребий.
Но не за тебе вече мe боли...
Боли ме за мечтите ми по тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Таня Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Запитвал ли си се какво изпитва умиращото цвете в късна есен...? Под лунен сърп надеждите отлитат. М...
-
Сънят ми пак докосна онзи праг, зад който само сенки се разхождат. Чертата между светлина и мрак пот...
-
Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
