Отдавна всичко свърши – сложих кръст
на всичките си грешки и заблуди,
на сляпото желание за мъст,
на любовта, от страст и мъка луда,
а ти се връщаш в моя спомен пак
и сякаш всичко почва отначало.
А в гърлото – сама не зная как,
се вдигат взривове безсилна жалост.
Умират там щастливите ми дни,
прогледнали от истинския жребий.
Но не за тебе вече мe боли...
Боли ме за мечтите ми по тебе.
© Таня Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
