... А беше раницата му пробита.
Сандалите му - скъсани. И стари.
Изпи Морето със очите си.
Извади после смачкани цигари.
Приседна близо, досами водата.
И дълго... Много дълго пуши.
Две шепи пясък сложи във торбата,
и към Небето се ослуша.
Внезапно, сякаш някой го повика -
обу сандалите протрити.
Един бездомен и безимен Никой...
Море покапа от очите му... ...