А беше раницата му пробита...
... А беше раницата му пробита.
Сандалите му - скъсани. И стари.
Изпи Морето със очите си.
Извади после смачкани цигари.
Приседна близо, досами водата.
И дълго... Много дълго пуши.
Две шепи пясък сложи във торбата,
и към Небето се ослуша.
Внезапно, сякаш някой го повика -
обу сандалите протрити.
Един бездомен и безимен Никой...
Море покапа от очите му...
Бе толкова далеч от суетата,
че хората дори не го видяха -
как ходеше невидим по водата,
и как на всяка чайка маха...
Пое към Залеза, развял косите,
покрили раменете му изящни.
Една вълна го близна по петите.
Замислен гларус се подплаши...
След него бавно пясъка изстина.
Звезда далечна Пътя му беляза.
Един светец по плажа днес премина...
И никой не го забеляза.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
