14.04.2010 г., 7:38

А защо?!

923 0 14

А защо са ми цветни стъкла?!

Щом за тебе не съм светлината?

И защо ми е нужна душа,

щом за нея няма отплата?

 

За какво са ми всъщност очи?

Аз отдавна със тях недовиждам.

Всяка дума ранена мълчи,

всеки стон, всеки стон ненавиждам!

 

За какво са ми днес сетива,

щом не мога да те усетя?!

И защо ми е трудно без теб да заспя,

щом нощта ми повяхнало цвете е?

 

За какво ми са днес и криле?!

Стига полети - празни надежди!

На мен ми стига само вина,

и пътечка, която далеч ме отвежда!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...