... ако можеш ме спри...
... ако можеш ме спри...
Или: Безкрайното завръщане на бягството...
Ще витая край твойта врата.
Ако ще със триста ключа да я заключиш.
От въздишки път ще си изплета.
И пак гласът ти ще чуя.
И на камък отвън ще стоя.
Свита под сянката на живота.
Твоя стъпка да уловя.
Или да стана тъничък дим от восък.
Ще свия гнездо на твоя комин.
Едно тъжно и мокро птиче.
И когато останеш самин...
... оттам ще надничам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
