... ако можеш ме спри...

Jan 27, 2019, 1:23 AM

Poetry » Love

603 3 4

Или: Безкрайното завръщане на бягството...

Ще витая край твойта врата.

Ако ще със триста ключа да я заключиш.

От въздишки път ще си изплета.

И пак гласът ти ще чуя.

И на камък отвън ще стоя.

Свита под сянката на живота.

Твоя стъпка да уловя.

Или да стана тъничък дим от восък.

Ще свия гнездо на твоя комин.

Едно тъжно и мокро птиче.

И когато останеш самин...

... оттам ще надничам...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-01-29T19:58:19+02:00

Разкошно е, поздравявам те!
Довереница (Дочка Василева)

2019-01-27T22:25:00+02:00

Завръщане на бягството е знак,
че в кръг препускат всички гневни чувства.
И все едно кога, защо и как
но ще се кротнат и в комина ще се спуснат...

Браво и от мен!
contessa (Светла Асенова)

2019-01-27T22:01:20+02:00

Чудесно е, Танче... много ми хареса...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-01-27T06:52:34+02:00

Вратата отключих
и птичето чакам
в дъждовната вечер
тъжно въздишам.