Ако не те потърся до утре,

иди в моята стая там в дъното -

онази с белите стени и старите мебели.

Там, където тихо четях по цяла нощ.

Иди и отвори малкото шкафче,

в което държа всички листи -

изписани с безсмислени фрази.

Точно тях - взе ги и ги запали.

Изгори всичко - никому не трябват.

А докато тлеят, спомни си мен.

Спомни си тихата нощ,

в която галех бедрата ти

и повтарях невъобразими лъжи.

Спомни си, а след това ме забрави.

Ще те срещна някоя вечер там -

край затворената улица без светлини.

Там ще ти разкажа и за истината,

която така умело криех.

Ще разкрия всички карти,

без да мисля за изминалите дни

или миговете с теб вълшебни

в планини и задимени стаи.

Там, в онази малка уличка,

ще ти разкажа за едно познанство,

за едно невероятно приятелство

и за едно тъжно погребение.

Калин Тошков Стайков, 2011