Акварел
Тихо е...
Или пък аз съм оглушал от шепоти...
От грубости просъскани, от нежности прошушнати;
от песничките незавършени
на вятъра и мидите,
които раците валсират в ритъм непредвиден.
Бедно е...
Избягаха от прилива и чайките, и хората...
Следите им преплетоха посърнали вълните.
А после ги изтриха...
Като деца, които във съня си невъздържано облизват
сладоледа празнично-огромен на мечтите.
Красиво е...
Изпънал мускули и нерви, моят бряг потръпва
пред акордите на бъдещите бури...
Във чашата на залива -
последна глътчица мастилено-добър коняк -
приканва двете сили към примирие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
