30.10.2013 г., 21:18 ч.

Акварел 

  Поезия » Друга
766 0 17

Тихо е...

Или пък аз съм оглушал от шепоти...

От грубости просъскани, от нежности прошушнати;

от песничките незавършени

на вятъра и мидите,

които раците валсират в ритъм непредвиден.

 

Бедно е...

Избягаха от прилива и чайките, и хората...

Следите им преплетоха посърнали вълните.

А после ги изтриха...

Като деца, които във съня си невъздържано облизват

сладоледа  празнично-огромен  на мечтите.

 

Красиво е...

Изпънал мускули и нерви, моят бряг потръпва

пред акордите на бъдещите бури...

Във чашата на залива -

последна глътчица мастилено-добър коняк -

приканва двете сили към примирие...

 

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??