Oct 30, 2013, 9:18 PM

Акварел

  Poetry » Other
1K 0 18

Тихо е...

Или пък аз съм оглушал от шепоти...

От грубости просъскани, от нежности прошушнати;

от песничките незавършени

на вятъра и мидите,

които раците валсират в ритъм непредвиден.

 

Бедно е...

Избягаха от прилива и чайките, и хората...

Следите им преплетоха посърнали вълните.

А после ги изтриха...

Като деца, които във съня си невъздържано облизват

сладоледа  празнично-огромен  на мечтите.

 

Красиво е...

Изпънал мускули и нерви, моят бряг потръпва

пред акордите на бъдещите бури...

Във чашата на залива -

последна глътчица мастилено-добър коняк -

приканва двете сили към примирие...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...