Oct 30, 2013, 9:18 PM

Акварел 

  Poetry » Other
880 0 18
Тихо е...
Или пък аз съм оглушал от шепоти...
От грубости просъскани, от нежности прошушнати;
от песничките незавършени
на вятъра и мидите,
които раците валсират в ритъм непредвиден.
Бедно е...
Избягаха от прилива и чайките, и хората...
Следите им преплетоха посърнали вълните.
А после ги изтриха...
Като деца, които във съня си невъздържано облизват
сладоледа празнично-огромен на мечтите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??