Аз, глупакът
Глупак съм аз, наивен съм глупак –
допускам всеки без резерв, предел.
И ставам във душата си сирак,
разкъсван – безразсъден риск поел.
Глупак, защото винаги помагам,
приемам хората за извор чист.
И всичко на сърцето лесно слагам,
без да играя роли на артист.
Глупак, а пък умниците безбройни –
хиени настървили се до кръв.
Но греховете тъй са им огромни,
че в път заслужен ще ги поведат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
