13.11.2014 г., 0:07 ч.
Аз вярвам
Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз вярвам ще пребъде светлината,
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на болката безока,
нахалството на вятъра бездарен,
безумието нагло на порока,
двуличието на мита коварен.
Щастливо слънце ще ни прероди,
което вече никога не ще угасне,
и вечен рай от сбъднати мечти,
на хоризонта волно ще проблесне.
Ще литнат волно в небесата сини,
безгрижни гълъби деня да поздравят,
и истински четирилистни детелини,
в песента на вятър нов ще заискрят.
Ще звънне смях и радост в очите,
и бяла правда ще властва над света,
а житен клас ще е втъкан в съдбите,
за да е вечно слънцето на радостта.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Руми, радвам се, че прочете
и коментира стиха ми!
Нямам право на два последователни коментара, затова ще попитам тук, защо е изтрита цифрата на харесванията на стиха ми "Аз вярвам"? Тази цифра вчера, преди да излезна от сайта, беше 63. Днес не съм влизала в сайта, сега влизам и виждам, че цифрата е 2. Дори има мой коментар в началото на коментарите, с който казвам на Велкова, че 49 харесвания са повече от 2 нехаресвания (визирам нея и приятелката й), а по-горе в свой коментар Георгиева ме пита, дали все още мисля, че 49 е повече от 2, защото явно тя не мисли, че това е така, в отговор на този неин коментар има още един мой коментар, в който аз и отговарям като посочвам, че цифрата е вече 53, а в края на деня вчера харесванията станаха 63, днес влизам в 16.47 ч. в сайта и виждам с изненада, че цифрата на харесванията на стиха "Аз вярвам" е 2. Изтрити са харесванията и на стиха ми "Нашият спасител Христос". И там цифрата беше над 60 харесвания вчера, а днес цифрата е 3. Питам кой и защо изтрива харесванията под моите стихове и подменя цифрата на харесванията под моите стихове? Не говоря за оценките от 2 до 6, а за харесванията говоря, защо и от кого са изтрити? Кой има достъп, кой има право да изтрива и да подменя броя на харесванията на стиховете в сайт "Откровения" ? -
Олелее, какъв ви е проблема бе, хора!? Колко много негативизъм на едно място!
Кръстина, приеми и моите поздрави за това, че си намерила думи, с които да изразиш своята вяра в доброто!!! -
Колев, убедена съм, че нито ти, нито Монева, нито Порчев имате проблем с интерпретацията на моя стих и моите метафори, вие нарочно интерпретирате стиха ми и метафорите ми, така както на вас ви е изгодно, с цел да обезличите съдържанието на стиха ми, но не само аз, всички вече са наясно, че не моят стих е на махленско ниво, а вашата дребнава заядлива злъч, словесната помия, която изливате под моя стих е на махленско ниво, това ви прави смешни и жалки...
-
Бих ти отговорила много точно Николай Колев, но не искам да спамя още коментарите под този хубав стих.
Прощавай Кръстина. -
Мнозина са забравили,че са родени тук и са имали добри учители!
Поздравявам те за вярата,Кръстина! -
Ей, момче - проблем ли имаш? Ти, точно ти - NickKoll (Николай Колев).
Някой насила да те е набутал да четеш тук? Сигурна съм, че не. Тогава?
Когато нещо не ми хареса просто го отминавам, но не - някои много държат да покажат на всички колко им е АкълЯ. Ти се излагаш, не автора на стиха.
Хайде, да ти е лека нощта. -
Благодаря ти от сърце, Ана!
Много се радвам, че прочете и коментира стиха ми!
Логично е, истинските поети и писатели като теб,
да нямат никакъв проблем с метафорите ми,
и все пак аз още веднъж от сърце ти благодаря,
че си направила верен прочит на стиха ми.
Пожелавам ти четирилистните детелини, които
са символ на щастливия късмет, да пеят винаги
в живота ти и да сбъднат всички твои мечти! -
Аз пък не разбрах защо някои не са разбрали нещо и защо то е така, а не онака. Този прекрасен стих сякаш извира от сърцето, грее като слънце и дава сигурност на мечтите.
Който го разбрал - разбрал. Който не, поне да замълчи.
Поздравления от мен Кръснита и най-високата оценка - ти ги заслужаваш.
Ана -
Ти дори името ми не си прочела,наричаш ме Кръстева вместо Тодорова, а твърдиш, че си прочела стиховете ми, поредната лъжа изречена от теб, но това е нормално за теб, както е нормално например да оценяваш стиховете ми според твоя "велик" критерий за поезия, а именно:
ЦИТИРАМ ТОЧНО ДУМИТЕ ТИ:"Опитай да го прочетеш в някоя Евангелистка или Съботянска църква. Няма мелодия. Няма ангелогласност."
Р.Р. Знаеш ли, Георгиева, ако това беше критерий дали един текст е поезия или не е поезия, то тогава 99 процента от стиховете в този сайт трябваше да ги няма, включително и твоите, защото не можеш да отречеш, че и в твоите стихове няма нито мелодия, нито ангелогласност... Или може би мислиш, че в цитирания по-долу твой стих има и мелодия, и ангелогласност, ако е така единственото, което мога да кажа, това е, че самовлюбената некомпетентност наистина е достойна за съжаление... -
"Кръстева", някъде да съм упоменала, че не съм те чела?
Уверявам те, че не пропускам да го правя - такъв парадокс не бих си позволила да отмина лекомислено. Имам мазохистична нужда - и съвсем не си приключен казус за мен.
Я, ама ти и за пример си ме дала. Метан доземи...
П.П. Вятърът е най-даровитата стихия, чуй как "шумят буките"...
-
Г-н Колев, чували ли сте нещо за метафорите, повече от ясно е, че не сте, както е ясно и това, че изобщо
не разбирате от поезия, но щом ще си говорим на тема, какаво има и какво няма, без значение дали през пролетта, през лятото, през зимата и т.н., хайде отговорете ми тогава юли има ли копита, тъгата жълта тиква ли е, зимата има ли гугла, пискюли по земята ронят ли се, зимата може ли да се пали, ще ми отговорите ли? Ако за вас това е въпрос с повишена трудност, аз ще отговоря вместо вас - НЕ !!! Но това са метафори, в поезията се използват метафори, г-н Колев, сега стана ли ви ясно, че се излагате пред всички, срам за вас г-н Колев, това, което вие не знаете, учениците в първи клас го знаят. Между другото, цитираните метафори по-горе съм ги взела от стиха по-долу, авторката на този стих е от вашия отбор, от тези дето като вас изливат словесни помии под стихове, които дори не са прочели, правят го не за друго, а да подчертаят колко те са "велики", "гениални", "компетентни", но също като вас и те, нито са велики, нито са гениални, нито са компетентни, а просто се излагат пред всички...
Нямам право на два последователни коментара, затова отговарям тук и на ПОРЧЕВ, и на "миролюбивия и градивен коментар" на г-жа МОНЕВА:
АЗ НЕ ПИША НЕГАТИВНИ КОМЕНТАРИ ПОД ВАШИТЕ ТЕКСТОВЕ, Г-ЖО МОНЕВА, НЕ АЗ, (КАКТО СТЕ МЕ НАБЕДИЛИ В КОМЕНТАРА СИ ПО-ДОЛУ), А ВИЕ И ПОРЧЕВ СТЕ ТЕЗИ, КОИТО ПИШЕТЕ И ИЗЛИВАТЕ ДРЕБНАВАТА СИ ЗАЯДЛИВА ЗЛЪЧ, Г-ЖО МОНЕВА, ПОД МОИТЕ СТИХОВЕ, ТОЗИ ФАКТ Е НАЙ-ТОЧНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, КОЙ КАКЪВ Е !!!
Р.Р. Г-жо Монева, защо не напишете хоризонтално стихотворението на Таня Георгиева? Напишете го и ще видите, как то ше се превърне в ПРОЗА, напишете хоризонтално и моето стихотворение, и ще видите, че то ще си остане СТИХОТВОРЕНИЕ, защото има и рима, и ритъм, и ритмична стъпка, вие май наистина сериозно сте се объркали, да, така е, май наистина не знаете, дали прозата трябва да има ритмична стъпка, рими и ритъм, или стихотворението трябва да има ритмична стъпка, рими и ритъм, според това, което сте написали в коментара си по-долу излиза, че моят текст, в който има и рими, и ритъм, и ритмична стъпка не е стихотворение, а текстът на Таня Георгиева, в който няма нито рими, нито ритъм, нито ритмична стъпка е стихотворение. Ами напишете текста на Таня Георгиева хоризонтално и ще се убедите сама, да, ще видите и ще се убедите, че е проза, че е есе, а не стихотворение. Щеше да е бял стих, ако имаше вътрешен ритъм и смислено послание, но в текста на Таня Георгиева, няма нито вътрешен ритъм, нито смислено послание. -
Аз вярвам пък, че ти изобщо нищо не си разбрала от коментара ми.
Не ме причислявай към никои групи, ако обичаш!
Тук става въпрос за твоя текст, а не за стихотворението на Таня.
Няма да вляза в тона на дребната ти заядлива злъч.
Ти си вярвай... вярата е нещо прекрасно. А твоята страница окончателно затворена за мен. -
Благодаря, Исмаил, твоите коментари
винаги ме радват много!
Пожелавам ти вечно слънце да пее в дните ти
и само сбъднати мечти да има в живота ти!
Нямам право на два последователни коментара, затова тук ще отговоря и на "неразбралата" госпожа Монева, която има проблем с метафорите ми, метафорите ми не визират махленска кавга, а визират неуспешния 25-годишен преход, уважаема госпожо Монева. Но аз съм оптимистка и вярвам, че с общи усилия, без да се делим на сини, червени, зелени,оранжеви и т.н., ще победим безработицата и бедността в България. Посланието на стиха ми е, че в близко бъдеще на младите хора на България, няма да им се налага да се скитат немили-недраги в чужбина. В това вярвам аз!
Р.Р. Госпожо Монева, много ми е любопитно, затова и вас ще попитам същото, което попитах и Порчев. Щом ви е трудно да се справите с метафорите на моя стих, отговорете ми искрено, наистина ли можете да се справите успешно с метафорите на стиха, цитиран по-долу? Порчев заяви, че това не е проблем за него, предполагам, че и вашият отговор ще е като неговия, но държа да го потвърдите, за да е ясно на всички, че и вие сте член на неговия отбор... -
Ще си направим слънце от мечти,
което никога не ще угасне!
Възхитително! Поздравления, Кръстина! -
"болката безока, нахалството на вятъра бездарен, безумието нагло, двуличието на мита коварен"
Това поезия ли е или махленско разменяне на обиди?
Поне в мен използването на такива квалификации не буди нищо положително, ако и замисъла на посланието в написаното да е апел към светлата страна на живота.
Използвайки такива думи никой автор не може да ми каже, че написаното не цели личностно (образно казано) натриване на носа, което за мен моментално превръща този текст в монолог на съседката, която не понася част от жителите във входа на блока. -
"Твоето няма нищо общо с тези метафори."
.....................................................................
Да, така е, Порчев! За първи път сме на едно и също мнение...
Моето стихотворение няма нищо общо с този текст, но аз съм убедена,
че ако под този текст напишеш "словесна помия", много
повече ще му отива тази "градивна критика", не си ли
съгласен, разбира се, че не си, та нали с авторът на това
"гениално поетично творение" сте в един отбор, заедно
измисляте лъжите и клеветите, и заедно ги пишете под
стихове, които не сте чели, но които са писани от
набедените за "ваши врагове", или по-точно казано, които са приятели
на "вашите врагове", нали така, да, така е, и без да ми отговориш,
всички вече знаем, че е така, днес съучастничката ти си призна, че е точно така, в послеслова на коментара си, под моя стих, тя написа "...враговете на моите приятели са и мои врагове", какво повече да коментираме, всичко е от ясно по-ясно... -
Порчев, щом ти е трудно да се справиш с моите метафори, хайде да те видя как ще се справиш с метафорите в този стих например:
ЦИТИРАМ ВЪПРОСНИЯ СТИХ:
" ... една висулка пише в мен...
Жълта тиква тъгата ми. Дрънкат семки.
И намятам на зимата гуглата.
Ще стигнеш лятото, мой, Еленко.
И зелено ще зобнеш. Стръвно и острокуло.
На каляската, чуй, как пискюлите,
по земята се ронят, въздишат.
Чупи лед клоните, а пък юли
във копитата стихове пише.
По сокачките се премятат опашки.
И настръхват комините - зли езици.
Имам място за камъни - стреляй с прашката.
Вия се още на огъня в лумналите езици.
Не боля вече. Потрепвам.
Призрак във огледалото.
Катранено ми е кепчето.
Безрибно и безлюбовно.
Паля зимата... И ставам на хала..."
ХАЙДЕ ДА ТЕ ВИДЯ,ПОРЧЕВ,НАЛИ СИ СПЕЦИАЛИСТ ПО ПОЕЗИЯ, АНАЛИЗИРАЙ МИ ТОЗИ ТЕКСТ, ДОКАЖИ МИ, ЧЕ СИ ГОЛЯМ ФЕН И ЦЕНИТЕЛ НА ПОЕЗИЯТА! -
Благодаря, Латинка-Златна!
Много се радвам, че прочете и коментира стиха ми!
Пожелавам ти и победно,и дръзко да пее винаги в живота ти
красиво сбъднато щастие! -
И aз вярвам, Rimoza!
-
Благодаря, мила Ваня, много ме зарадва!
Пожелавам непобедима светлина
да грее винаги в сърцето ти
и щастлив късмет да пее винаги в дните ти! -
Вече цифрата е 52...
ЕТО ТОВА Е ИСТИНАТА ЗА ПОЕЗИЯТА:
ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на който и да е стих (или проза), от който и да е автор, е всъщност проекция на субективна гледна точка за обективни истини, и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано, интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в даден стих (или проза) това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията (или прозата) са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на субективното мнение, за който и да е стих (или проза),от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, който и да е стих (или проза), от ксйто и да е автор.
КОЛКОТО И ДА НЕ Е ИЗГОДНА, ЗА НЯКОГО, ТОВА Е ИСТИНАТА !!! -
Добре, че те има Кръстина, че днес тъпото се свря в ъгъла - все още ли твърдиш, че 49 е повече от две? Аз не съм съгласна...
-
Непосредствено след стихотворението ми "Аз вярвам" е изписано:"Харесва ми" и "Споделяне". Това, което аз виждам в момента, е неоспоримият факт, че точно този стих, под който отново изливаш словесната си помия "уважаема" Жанет Велкова (но този път си поканила и Евелина Стоянова, която да те аплодира), да, точно там, където пише "Харесва ми" е отбелязано, че 49 читатели са харесали точно този стих, който ти се опитваш да очерниш, но за съжаление неуспешно, защото твоето мнение и мнението на приятелката ти, няма никакво значение, да, така е, мнението на 49 читатели, (които за разлика от вас двете са прочели стиха ми) е много по-важно за мен (много по-вярно и точно), не защото имам интерес да е така, а защото всички знаем, че 49 е повече от 2 във всяко отношение...
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Оригинално и красиво поетично бисерче!
Поздрави и за прекрасната лирическа, и за талантливата поетеса! -
Благодаря, Фери!
-
Потънах изцяло в приказния ти копнеж, Кръстина!
-
Благодаря, Мина!
Радвам се, че прочете и коментира стиха ми!
Пожелавам щастливо сбъдване да пее в живота ти! -
Прекрасно сбъдване!Поздравления!
-
Благодаря, Мисана!
Благодаря, Миночка!
Благодаря, Стойна!
Много ме зарадвахте! -
Присъединявам се към мнението на другите, Кръстина. Нека бъде светлина! Поздравявам те за хубавата творба и ти желая нови
хубави стихотворения!Бъди благословена! -
Прекрасно би било,ако пожеланието стане реалност,но поне мечтите може
да ни съпътстват всеки ден и с тях да ни е по-леко!Поздрав! -
"Ще литне смях и радост във очите
и любовта ще властва над света,
а житен клас ще е втъкан в съдбите,
за да е безконечна пролетта."
Много силна финална поанта, Кръстина. Изненадващо, като камшичен удар, изсвистя в мен. Толкова ми се иска пожеланията, които отправяш в това толкова хубаво и жизнеутвърждаващо стихотворение да се сбъднат.
Най-висока оценка за текста ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
харесва стиха ми!