23.08.2017 г., 13:38 ч.  

Бай Иван Играча 

  Поезия » Хумористична
513 0 6

                 Рано сутрин се събуждам

                 и веднага под асмáта.

                 Юлска жега да преваря,

                 рано да редя нещата.

 

                 Глас дочувам, някой кашля,

                 до оградата се спира.

                 Със елече и напира,

                 все бърбори и се взира.

 

                 "Хей, познаваш ли ме, друже,

                 аз съм Бай Иван Играча.

                 Бягайте дечица, мЪже,

                 днес ще бъда аз косача!

 

                 По програма от Съвета,

                 ще просветне тротоара.

                 Мен изпратил ме е кмета,

                 чакаш ме, тревице стара."

 

                 Чак очите си облещих,

                  та това е работарят.

                  (Даже стълбата заклещих)

                  На работниците царят?!

 

                  Бодро със косата мáхна

                  сред изсъхналите пръти.

                  Пет минути, после ахна

                  и надолу се запъти.

 

                  Към обяд си тръгвам вече

                  и се спъвам във тревата,

                  а на спирката елече

                  и на Бай Иван косата.

 

                  Там в крайпътното кръчме

                  над чиния от кюфтаци,

                  наш Иван се пъчи, пее,

                  бърше морните мустаци.

 

                  С хладна бира във ръка,

                  под дебела, плътна сянка,

                  нищи той дела световни,

                  тънко реже си луканка.

 

                  

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??