Бай Иван Играча
Рано сутрин се събуждам
и веднага под асмáта.
Юлска жега да преваря,
рано да редя нещата.
Глас дочувам, някой кашля,
до оградата се спира.
Със елече и напира,
все бърбори и се взира.
"Хей, познаваш ли ме, друже,
аз съм Бай Иван Играча.
Бягайте дечица, мЪже,
днес ще бъда аз косача!
По програма от Съвета,
ще просветне тротоара.
Мен изпратил ме е кмета,
чакаш ме, тревице стара."
Чак очите си облещих,
та това е работарят.
(Даже стълбата заклещих)
На работниците царят?!
Бодро със косата мáхна
сред изсъхналите пръти.
Пет минути, после ахна
и надолу се запъти.
Към обяд си тръгвам вече
и се спъвам във тревата,
а на спирката елече
и на Бай Иван косата.
Там в крайпътното кръчме
над чиния от кюфтаци,
наш Иван се пъчи, пее,
бърше морните мустаци.
С хладна бира във ръка,
под дебела, плътна сянка,
нищи той дела световни,
тънко реже си луканка.
© Хари Спасов All rights reserved.
Така са играчите.
