FFortuna (Петя Павлова)
67 114
28.10.2018 г., 11:31 ч.

Балада за двата таралежа* 

  Поезия » Строги форми
850 6 8

В жаравата на хладния ни взор,  

от камък да сме, пак ще се разнежим.

Уютен е широкия простор,

и зимата сурова е тъй жежка,  

примами ли ни повик таралежен.

А в истината винаги е скритото,

че пленници на себе си сме в битките,

но губейки, печелим от войната –

в безсмъртие пронизали душите си,  

с каквото си отнемем, сме богати.

 

С ирония на мъдър режисьор

двусмислено съдбата ни отрежда –

единият без другия е сбор

от бъдеще и явна безнадеждност.

В изгарящия мраз е неизбежно

страдание и обич да изпитаме  

от ласките, дарени от бодлите ни.

С кръвта ще си подпишем имената

на паднали в двубоя победители –

с каквото си отнемем, сме богати.

 

Реален е фалшивият декор

на разум, а желанието свежда

човешкото до райския затвор –

решетки са му нашите стремежи.

Не хора сме зад тях, а таралежи.

И стигмата, изчезнала от китките,  

наново ни е вехтото прикритие

студа си да опазим по телата.

Щом с огъня докрай сме се заситили,

с каквото си отнемем, сме богати.

 

Любов ли е, щом болката живителна

е краят на поуката от притчите?

Далечната ни близост е искрата

да вярваме покорно на лъжите, че

с каквото си отнемем, сме богати.

© Петя Павлова Всички права запазени

 

*Шопенхауер прави аналогия между хората и таралежите, за да опише човешките взаимоотношения в обществото. В известната като “Дилемата на таралежите” притча, се описва как няколко таралежа се скупчват, за да се топлят с телата си. Но все пак трябва да намерят правилното разстояние помежду си, за да не се наранят взаимно с бодлите. Изводът, който немския философ прави, е че който може да създаде достатъчно собствена топлина, е в състояние да избегне социалните контакти, спестявайки си болката.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за поезията! ...А това: "Изводът, който немския философ прави, е че който може да създаде достатъчно собствена топлина, е в състояние да избегне социалните контакти, спестявайки си болката."...Ме уби!
  • "Далечната ни близост е искрата

    да вярваме покорно на лъжите, че

    с каквото си отнемем, сме богати."

    Бодлите ни създават разстояния.
    (Излишна предпазливост или мит)
    Че щом е надалече пожеланото
    щом стане свое ще го оценим...

    Благодаря за поезията!
  • Еха!
  • Благодаря ви!
  • Харесвам много тази мисъл и теория на Шопенхауер, Петя, а ти си я превъплътила великолепно! Поздравления!
  • Трудна е любовта на таралежите...
  • единият без другия е сбор
    от бъдеще и явна безнадеждност.
  • Изненадваща, но много добре развита тема! Впечатли ме!
Предложения
: ??:??