Балада за шипковия храст
Балада за шипковия храст
Защо между вековните дървета
и аз се пръкнах - таралежов храст,
и в тихите покои на сърцето си
отглеждам плод тръпчив и дребен аз.
В мен птиците гнездо дори не свиват
и с песни не заливат моя свят.
Бодлива е душата ми... бодлива?
А крехък е напролет моя цвят.
Мен бурите почти не ме познават,
не зная мраз какво е и загар,
но онзи ден в бодливата ми плява
подгонени от вятър или звяр...
две зайчета заровиха смутено
главите си във моя рехав кош,
изплетен ловко с лунното вретено
от Господ във една дъждовна нощ.
Но гръмна пушка. Млад ловец изприпка
край кървавите дири поглед свел,
и се намери овъглена шипка
да го смири с бодливата си тел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
