Балада за шипковия храст
Защо между вековните дървета
и аз се пръкнах - таралежов храст,
и в тихите покои на сърцето си
отглеждам плод тръпчив и дребен аз.
В мен птиците гнездо дори не свиват
и с песни не заливат моя свят.
Бодлива е душата ми... бодлива?
А крехък е напролет моя цвят.
Мен бурите почти не ме познават,
не зная мраз какво е и загар,
но онзи ден в бодливата ми плява ...