Всичките ми белези от щастие
тихо, но бунтовно ми напомнят
колко разточителна била съм,
пълнейки пропуканата стомна.
Връщат се задъхани пиянства.
Сладко сърцебиене дублира
времето, в което светлина съм,
раждам се и търся, и намирам.
Само цветове – сърце на лято,
пъпчици, готови да се пръснат...
канят разтанцувана душата ми
нищо да не дава на страха си.