11.12.2020 г., 7:44 ч.

Без да мога да заспя... 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих, Друга
349 0 3

Целувката на зимата ме прати в този сън...

Тръпчив и осезаем. Като чая ми... без теб.

Бунтува се студеното слънце. Хапе отвън...

По пътеката към нощта затварям очи...

За да не се разпадна... Но ме сепва глас...

Гласът на дъжда... Сънувам „нашето утре”...

Без теб... Сънувам без да мога да заспя...

 

                             © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пътят от "сънуването" до сбъдването крие предизвикателства, опасности... изненадващи обстоятелства и срещаш хора, които не е трябвало... Трудно се надраства този омагьосан кръг. Така го почувствах.
  • Много е хубаво, а когато "сънуваме без да можем да заспим", можем да сбъднем съня си и да го оцветим.Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Познато усещане. Омагьосан кръг.
Предложения
: ??:??