Без да мога да заспя...

Dec 11, 2020, 7:44 AM

Poetry » Love, Phylosophy, Free verse, Other

415 0 3

Целувката на зимата ме прати в този сън...

Тръпчив и осезаем. Като чая ми... без теб.

Бунтува се студеното слънце. Хапе отвън...

По пътеката към нощта затварям очи...

За да не се разпадна... Но ме сепва глас...

Гласът на дъжда... Сънувам „нашето утре”...

Без теб... Сънувам без да мога да заспя...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pavli (Павлина Петрова)

2020-12-19T10:50:53+02:00

Пътят от "сънуването" до сбъдването крие предизвикателства, опасности... изненадващи обстоятелства и срещаш хора, които не е трябвало... Трудно се надраства този омагьосан кръг. Така го почувствах.
veesii70 (Веселка Стойнева)

2020-12-19T09:04:00+02:00

Много е хубаво, а когато "сънуваме без да можем да заспим", можем да сбъднем съня си и да го оцветим.Поздравления за хубавото стихотворение!
Иринакис (Ирина Колева)

2020-12-11T12:04:01+02:00

Познато усещане. Омагьосан кръг.