Без да мога да заспя...

Poetry » Love, Philosophical, Free verse, Other

637 0 3

Целувката на зимата ме прати в този сън...

Тръпчив и осезаем. Като чая ми... без теб.

Бунтува се студеното слънце. Хапе отвън...

По пътеката към нощта затварям очи...

За да не се разпадна... Но ме сепва глас...

Гласът на дъжда... Сънувам „нашето утре”...

Без теб... Сънувам без да мога да заспя...

© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Пътят от "сънуването" до сбъдването крие предизвикателства, опасности... изненадващи обстоятелства и срещаш хора, които не е трябвало... Трудно се надраства този омагьосан кръг. Така го почувствах.

2020-12-19T10:50:53+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много е хубаво, а когато "сънуваме без да можем да заспим", можем да сбъднем съня си и да го оцветим.Поздравления за хубавото стихотворение!

2020-12-19T09:04:00+02:00
Иринакис (Ирина Колева)

Познато усещане. Омагьосан кръг.

2020-12-11T12:04:01+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0