Без да преброя до три
БЕЗ ДА ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
В забравено от Господа градче,
дъхтящо на съзряващи смокини,
с подпалени паважи в юлски пек,
пиляхме мигове незабравими.
Внезапно ни застигна летен дъжд
и в калната милувка на пейзажа
усетих топлина на светъл мъж,
комуто можех всичко да разкажа.
На сухо ни прикъта нежен мрак –
в огнище бавен огън да си стъкнем,
дордето спукат гларусите с грак
на небосвода похлупака стъклен.
Преди морето – с блясък да заври
от ярките пасажи на сафрида,
и после – без да преброя до три,
незабелязано да си отида.
По дирите ми не потегляй ти.
Красиво беше, нека да запомним –
тънеещите в далнина черти
на утрото, осъмнало бездомно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
