Напразно се бориш с таз обич у теб –
тя вече изпълва душата ти.
Отчаяно чувстваш как бързо расте
и даже прилича на щастие.
Сега само той ти е изгрев и залез.
Направи деня ти красив.
За първи път в тебе огньове разпали,
но ти със сълзи ги гасиш.
Защото си мислиш, че обич крадеш
и чуждо гнездо разрушаваш,
жестоката мисъл за грях те яде
и молиш се Бог да прощава. ...