Ranrozar (Стойчо Станев)
548 18125
21.10.2023 г., 5:56 ч.

Безсъние 

  Поезия » Друга
147 5 6

Ти си възвишена опора

на волята да устоиш.

Около теб витае умората 

сред сенки и мъгла.Заспиш ли, 

в миг оставаш беззащитен

и жажда те удавя ненадейно.

Събуждаш се осиротял,излишен;

с надеждата, че слънце пак ще грейне.

Уви,отново мрак те грабва--

очите ти не искат да заспят.

Повтаряш мисълта, че трябва.

Луната следва своя звезден път.

Какво?Защо си все тревожен?

Уж всичко имаш--и какво тогава?

Защо мислиш,че си длъжен 

обич да раздаваш без пари и слава.

Сега си лягай,стига си мъдрувал.

Приспи словесното си войнство.

 

Петлите и лисици да сънуват 

мълчат,запазвайки достойнство. 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за Любими, Теодора!
  • Благодаря за коментарите и оценките ви,Миночка, Младен, Даниела и Николай!
    Трогнат съм от споделеното и подкрепата ви!🙏
  • Чудесен стих, Стойчо!
  • Стойчо,нощите са за това - да разговаряме със себе си, да се разнищваме или разпъваме на кръст... Впечатли ме стиха ти със силна чувственост, прекрасен е, поздравления!
  • Човек не може да има всичко. Може само да си мисли, че го притежава. Но има едно - неназовимо, което му липсва до смърт и го кара да будува вечно неудовлетворен. Много силен и вълнуващ стих - за липсата на това нещо, с разкошен и неочакван финал. Поздравление, Стойчо!
  • Прекрасно стихотворение си споделил с нас, Стойчо! Толкова е истинско и вярно, а финала, така силно ме впечатли! Бъди здрав и благословен!
Предложения
: ??:??