Безсъние
Ти си възвишена опора
на волята да устоиш.
Около теб витае умората
сред сенки и мъгла.Заспиш ли,
в миг оставаш беззащитен
и жажда те удавя ненадейно.
Събуждаш се осиротял,излишен;
с надеждата, че слънце пак ще грейне.
Уви,отново мрак те грабва--
очите ти не искат да заспят.
Повтаряш мисълта, че трябва.
Луната следва своя звезден път.
Какво?Защо си все тревожен?
Уж всичко имаш--и какво тогава?
Защо мислиш,че си длъжен
обич да раздаваш без пари и слава.
Сега си лягай,стига си мъдрувал.
Приспи словесното си войнство.
Петлите и лисици да сънуват
мълчат,запазвайки достойнство.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря за Любими, Теодора!
-
Благодаря за коментарите и оценките ви,Миночка, Младен, Даниела и Николай!
Трогнат съм от споделеното и подкрепата ви!🙏 -
Чудесен стих, Стойчо!
-
Стойчо,нощите са за това - да разговаряме със себе си, да се разнищваме или разпъваме на кръст... Впечатли ме стиха ти със силна чувственост, прекрасен е, поздравления!
-
Човек не може да има всичко. Може само да си мисли, че го притежава. Но има едно - неназовимо, което му липсва до смърт и го кара да будува вечно неудовлетворен. Много силен и вълнуващ стих - за липсата на това нещо, с разкошен и неочакван финал. Поздравление, Стойчо!
-
Прекрасно стихотворение си споделил с нас, Стойчо! Толкова е истинско и вярно, а финала, така силно ме впечатли! Бъди здрав и благословен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
