Безсъние
Ти си възвишена опора
на волята да устоиш.
Около теб витае умората
сред сенки и мъгла.Заспиш ли,
в миг оставаш беззащитен
и жажда те удавя ненадейно.
Събуждаш се осиротял,излишен;
с надеждата, че слънце пак ще грейне.
Уви,отново мрак те грабва--
очите ти не искат да заспят.
Повтаряш мисълта, че трябва.
Луната следва своя звезден път.
Какво?Защо си все тревожен?
Уж всичко имаш--и какво тогава?
Защо мислиш,че си длъжен
обич да раздаваш без пари и слава.
Сега си лягай,стига си мъдрувал.
Приспи словесното си войнство.
Петлите и лисици да сънуват
мълчат,запазвайки достойнство.
© Стойчо Станев All rights reserved.
