18.06.2017 г., 4:21

Безвремие

1.2K 0 0

Губя се в безвремието,

потъвам.

А времето 

лети минава, 

изчезва. 

Остава спомен,

а споменът е всичко. 

 

Безвремието ме е погълнало,

обременило и заклещило,

затворен в себе си, 

има толкова неща, 

който искам да кажа. 

Но някак сякаш

всичко се е заглушило

и да изкрещя дори, 

някъде там ще остане

в безвремието

спомен

никой.

 

Самотно е тялото,

самотна е душата млада,

кой ще я вземе 

и прибере 

Кой ще я спаси 

от разлагането и 

от пропастта

на цялото хабене 

на безвремието.

И рушене на себе си, 

на личността всичко ме поглъща...

Сякаш беше вчера,

онзи ден, в който аз разбрах

това, което промени моята съдба.

 

И сега стоя в безвремие

и чакам 

и чакам 

да пораснеш, 

да не бъда сама в вечерите. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...