29.11.2011 г., 11:43  

Най-богати!

1.1K 0 23

   

Защо да гледам в чуждия прозорец?! 

С каквото имам, съм благословен:

една врата, за хората отворена,

и през която идваш ти при мен.

 

От памтивека тъй е отредено –
парите да отиват при пари;
беднякът пък да си умира беден –
(не всички орисии са добри).

А ние с теб – от всички най-богати,
невидимо съкровище таим –
любов, голяма колкото Земята,
и път, по който двамата вървим.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...