Защо да гледам в чуждия прозорец?!
С каквото имам, съм благословен:
една врата, за хората отворена,
и през която идваш ти при мен.
От памтивека тъй е отредено –
парите да отиват при пари;
беднякът пък да си умира беден –
(не всички орисии са добри).
А ние с теб – от всички най-богати,
невидимо съкровище таим –
любов, голяма колкото Земята,
и път, по който двамата вървим.
© Елица Ангелова All rights reserved.
мила Елица, чудесен стих..
най-сърдечно...