С плач поели глътка въздух,
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти.
А Той, "художникът"
начертал е път за всеки...
И борим се
с неправди и несгоди...
А болката нагнездва се... дълбоко...
Приятелства, предателства...
Любов изгаря ни почти...
А ние подминаваме сами,
всички радости и малки бъднини...
С плач поели глътка въздух...
В опит Болката – Живот да разберем...
Подминаваме нехайно,
забравяме да го живеем!
© Екатерина Глухова Всички права запазени