Борба
Хей, Санчо, верни мой приятелю! В атака!
Настъпва бурята – с невижданата мощ.
Пред нея даже великаните се спряха...
Но всеки удар ни превръща в общество!
Зоват ме "луд", защото мисля да разбия
неправдата като невидима стена.
Как искам "вятърните мелници" да срина,
където хората робуват на Глада!
Гордея се с печалния си образ, Санчо!
Признай си честно – кой е Дон Кихот сега?
Ограбените и злочестите не тачат
на ситите закона,силата,властта.
Подслонът не е сигурна защита вече.
Виж,Времето как хапе своята юзда!
За да обяздиш Буря,трябва цяла Вечност...
А ние разполагаме едва с Мига!
За този миг си струва да се борим, Санчо!
Тълпата с Вяра е Велик Народ!Помни,
самотният храбрец пред бурята ще падне,
но хилядите ще сломят гневът ѝ сив!
Сега съм само беден рицар от Ла Манча.
Идеите ми – разпиляна шепа прах...
Но Времето – с достойно семе и сеячи,
ще спира бурите – вилнеещи над тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
