gamarima (Маргарита Петрова)
123 341
26.02.2020 г., 12:06 ч.

Борба 

  Поезия » Философска
720 2 8

      Хей, Санчо, верни мой приятелю! В атака!

      Настъпва бурята – с невижданата мощ.

      Пред нея даже великаните се спряха...

      Но всеки удар ни превръща в общество!

 

      Зоват ме "луд", защото мисля да разбия

      неправдата като невидима стена.

      Как искам "вятърните мелници" да срина,

      където хората робуват на Глада!

 

      Гордея се с печалния си образ, Санчо!

      Признай си честно – кой е Дон Кихот сега?

      Ограбените и злочестите не тачат

      на ситите закона,силата,властта.

 

      Подслонът не е сигурна защита вече.

      Виж,Времето как хапе своята юзда!

      За да обяздиш Буря,трябва цяла Вечност...

      А ние разполагаме едва с Мига!

 

      За този миг си струва да се борим, Санчо!

      Тълпата с Вяра е Велик Народ!Помни,

      самотният храбрец пред бурята ще падне,

      но хилядите ще сломят гневът ѝ сив!

 

      Сега съм само беден рицар от Ла Манча.

      Идеите ми – разпиляна шепа прах...

      Но Времето – с достойно семе и сеячи,

      ще спира бурите – вилнеещи над тях!

 

      

 

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??