5.05.2012 г., 20:00

Бояна е тиха

801 0 8

Бояна е тиха – мирише на дъжд

и влажната пролет събуди дърветата.

Отново съм влюбен. Във теб.Изведнъж.

Макар да си тук и до мен със детето.

 

Отново затворен съм в твоите черти,

в съня ти, в целувките, в тихата нежност,

с която невидимо някак си ти,

превърна живота ми в стих и във вечност.

 

Бояна е тиха – мирише на дъжд

и влажната пролет събуди дърветата.

Отново съм влюбен. Във теб. Изведнъж.

Прозорците восъчни  - светят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...