Бяла зима
Бяла зима
С бяла приказка, с вълшебство,
с красота неотразима
идваш като гост от Детството-
моя бяла, бяла Зима...
Бели-побелели къщи
и дървета с бели клони,
вятър бял се понамръщи-
ситно бял снежец се рони...
От кога е ден изгряло
над комините се вие
дим в небето бяло... Бяло...
Тихо... Куче ли завие?...
По снега врабец подскача
търси милият трошица-
палав вятър го закача,
че и вятърът е птица...
Някъде врата се хлопва,
хорска глъч далеч замира...
Тихо- сякаш че Живота
малко да отдъхне спира...
Бяло-беленей полето,
бели ниви и поляни
кротка белота догдето
поглед може да обхване...
Мило спомнено вълшебство,
моя приказка любима!...
... Хайде да се върнем в Детството
с тебе моя бяла Зима!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
