Българската независимост
(посветено)
В Търнов, столицата стара,
до камък бял мъже мълчат,
а вятър септемврийски хладен
над тази вис претѝх кръжи.
България бе още млада,
тя помнеше априлий кървав,
Батак злочест и всяка клада,
подпалена от зъл владетел.
Забрадки черни се редяха
от Дунав чак до Охрид нáши.
На петвековно робство краха,
платен бе с наш'те кЪрви
А руски войни, богатири,
дошли да бранят своите братя,
без страх изправяха мундири
пред щиковете на османец.
На Шипка ехото се чува
и сякаш пак хвърчат телата...
Но Търновград сега празнува,
че пак свободна е страната.
След Сан Стефано - блянът наш,
притворни сили се събраха:
"Не може тъй - народ велик!
На Портата васал, ще бъде!"
В Търнов, столицата стара,
на българите Князът - Фердинанд,
пред целий свят, смълчан и слисан,
гръмко прогласи:
" България - Свободна!
От днес и Независима!
Народът български реши
От днес! Во век веков!"
Туй случи се в година осма
на новий двадесети век.
В Търнов старопрестолний,
в септемви - българският месец...
Пловдив
22.09.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
