Българско
Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила
от пулса ти в туптежни нощи,
жита да търсим и във зима,
да сгреем корени и мощи.
Болят ме всичките ти рани –
гноят до смърт и гангренясват,
във лудост днешна са пияни.
И стари, дето не угасват...
Знам... Жив е Той! И не умира!
Вековно плаче в теб Всемира.
Вземи ръката ми... Вземи я.
Ако предам те – отрежи я!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени
