8.10.2024 г., 16:05 ч.

Българско 

  Поезия
177 9 14

Старице моя беловласа,

вземи ми силата! Вземи я

от сълза пред иконостаса

до огъня по Йеремия.

 

С дъха ми млад да шием свила

от пулса ти в туптежни нощи,

жита да търсим и във зима,

да сгреем корени и мощи.

 

Болят ме всичките ти рани –

гноят до смърт и гангренясват,

във лудост днешна са пияни.

И стари, дето не угасват...

 

Знам... Жив е Той! И не умира!

Вековно плаче в теб Всемира.

Вземи ръката ми... Вземи я.

Ако предам те – отрежи я!

© Ивита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??