Мое пораснало бяло момче с летни очи,
троша дъжда с грохота на сърцето си –
безкрайната тъга да плисне
по прозорците на мрака
и да го разтупти в най-страшната смърт,
наречена любов,
дори и в свирепата ѝ грива
кошмарни мълнии да бляскат.
Тогава ще те положа в ръцете на другата,
отместила звездните процепи,
с тяло от легион планети
и демонични устни. ...