Чакай ме през май

13.06.2018 г., 17:11 ч.

Поезия » Друга

327 0 1

В зноя ярък на живота се окъпах с вятър чист,
и направих си подарък – свежа мисъл в аметист.
Нежно лято ме докосва с пръсти топли и дъга.
Нося злато и въпроси, кръст и риза от роса̀.
За красивото момиче съм препатил сто беди.
Да изричаме „Обичам!“ – трябва ли да се плати?
От косите ѝ кафяви взех си мида и рапа̀н –
и понечих да забравя за любовния капан.
Синя риза до морето и напукани нозе –
от капризи си обзета, всяка дума струва две.
Но обичам да те гледам в светли нощи без звезди,
не отричам, че съм „беден“ в лъскавите ти коси.
В мрак по стъпките ти бягам и целувам вечността.
Пак пред тръпката залягам и ловувам любовта.
Края на словата слагам – всичко ми нашепва: „Край!“.
От илюзията бягам. Сбогом. Чакай ме през май.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-06-13T21:22:05+03:00

Браво, Димитър! Да различиш илюзия от реалност - това не е никак лесно! Метафорите ти са уникални и свежи! Много интересен въпрос задаваш в творбата си - дали за любовта трябва да се заплаща. На кого и с какво? Мисля, че я заплащаме с търпение, разбиране и прошка. Любовта, която получаваме, е еквивалент на отгледаната в душата ни способност да обичаме всеотдайно. Разбира се, това е само моя гледна точка.