Червената шапчица. Ловецът
по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми:
– Да бъда или не?! Ами, ще бъда…
Това дори съвсем не е въпрос
и аз като един изтъкнат дънер
си мисля за кинжали и любов.
Дали да съм Отело не е ясно
и сън да имитирам в лятна нощ,
полегна ли до храстите отдясно…
На срещата момента тъй жесток
повиква най-желана Дездемона
и подло ревността у мен пълзи –
разлистени рога като корона
са онзи летен сън. О, миг поспри!
Дванадесета нощ ще мра. В окопа.
Очаквайки един заплеснат вълк,
Червени шапки, баби… о, за Бога!
Дали ловец съм или пълна скръб!
Вълкът е глътнал Макбет, таз матрона,
от мен очакват смелост тук, нали...
Офелия, каква си примадона…
ти моя кучка вярна днес бъди.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
