Човекът с новия костюм
ЧОВЕКЪТ С НОВИЯ КОСТЮМ
Кроим си планове добри наум.
Ала не поумняваш, щом си патил.
Ще дойде ден – в най-скъпия костюм
към Бог приятеля си да изпратим.
И той ще бъде толкова красив,
тъй както майка му дори не помни.
Човече, ех сега да бъдеш жив –
приют е Раят за души бездомни.
Навярно ти отвъд ще отнесеш
единствено горчилки всекидневни
и пламъкът на късата ти свещ
прощално – щом припламне, ще изчезне.
Защото кътал си за други дни
и дрехи, и пари, и светли чувства.
Спестеното сега е струйка дим.
А – да живееш, просто е изкуство.
Гробарят своето отдавна взе,
изпи заупокойното ти вино,
прибра вързоп със сладки и мезе,
забрави даже малкото ти име.
След тебе няма суета и шум,
безсмислени са всичките въпроси.
А този толкова красив костюм –
поне да беше малко го поносил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
