pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
13.07.2010 г., 15:40 ч.

Чу ли? 

  Поезия » Друга
1214 1 37

Звездите пеят в нощи светлокоси,

гласът им водопадно се разлива.

Танцуват те по покривите боси,

усмихнати и истински щастливи.

Тогава всички спят, но от небето

за мене спускат нотната си стълба.

Луната със фенера си ми свети,

изкачвам се, земята ви задгърбвам.

Тъгата завистливо ме поглежда,

разквакана в блатистата си тиня.

На луда във очите ù изглеждам.

Прощава ù кръвта ми звездносиня.

Прегръщам пак сестрите си небесни,

нощта в сопранов блясък засиява.

Запявам с тях и звездната ни песен

в небето своя млечен път оставя.

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??