Чудатостите на душата
Душата до среднощ танцува
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува -
с любов и слънце, зов и песен...
Щом се събуди, боледува.
плътта затвор ù става тесен.
Душата тича без посока,
наивно разпилява думи.
Нагазва във тъга дълбока,
забравя всички лесни друми.
Душата някак си прегаря
от твърде много смях и сълзи
и към последната си гара
напук да се завърне бърза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
