Чудатостите на душата

Oct 18, 2012, 9:27 PM

Poetry » Other

520 0 2

Душата до среднощ танцува

със ритъма на ветровете.

На уморена се преструва

и ляга в чашката на цвете.

Душата сънища сънува -

с любов и слънце, зов и песен...

Щом се събуди, боледува.

плътта затвор ù става тесен.

Душата тича без посока,

наивно разпилява думи.

Нагазва във тъга дълбока,

забравя всички лесни друми.

Душата някак си прегаря

от твърде много смях и сълзи

и към последната си гара

напук да се завърне бърза...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Chaoscore (Цветан Иванов)

2012-10-19T00:03:41+03:00

Харесвам! Особено представянето на разликата между сън и събуждане. Поздрав
Довереница (Дочка Василева)

2012-10-18T22:55:58+03:00

"Душата тича без посока,
наивно разпилява думи.
Нагазва във тъга дълбока,
забравя всички лесни друми."

Браво!