Душата до среднощ танцува
със ритъма на ветровете.
На уморена се преструва
и ляга в чашката на цвете.
Душата сънища сънува -
с любов и слънце, зов и песен...
Щом се събуди, боледува.
плътта затвор ù става тесен.
Душата тича без посока,
наивно разпилява думи.
Нагазва във тъга дълбока,
забравя всички лесни друми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up