Одрасканото ми коляно | |
от падането по очи | |
кърви. | |
Защо ли не боли? | |
Охлузената ми душа | |
от опити да тръгва и се | |
връща... | |
Защо не ме сломи? | |
Усмивка в погледа стои | |
и озарени са чертите. | |
Това е… | |
цикламени са ми мечтите. |
© Мариана Вълкова Всички права запазени