***
Когато положат храма на моята душа
два метра под земята,
когато камбана извести,
че път поела е душата,
когато букети от цветя
покрият земната бабуна,
в която тялото от пръст
в пръстта отново ще се завърне …
Не отронвай ти сълза,
душата ти не ще да е самотна,
защото с нея вечно аз съм –
раздяла няма.
Душите ни, събрани от любовта,
отново ще са заедно
там някъде, във вечния център на безкрая…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.