18.07.2009 г., 15:55 ч.

Да беше... 

  Поезия
2078 2 44

Художнико, да беше ме познавал,

когато бях дете и нямах нищо,

а всеки ден по нещичко раздавах

и всеки ден в сърцето си разнищвах

 

най-простички надежди и събития.

Когато падах, ала всяка рана

за мене беше мъничко откритие

и болката геройски бе презряна.

 

Да беше ме видял, когато можех

по сто пъти на ден да се усмихвам,

а вечер, щом глава за сън положа,

в съня си без въпроси да притихвам...

 

Ако тогава ме познаваше наистина -

преди страха от болки и контузии,

би плакал днес отчаяно, неистово

за мене, рисувачо на илюзии!

© Нина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??