Художнико, да беше ме познавал,
когато бях дете и нямах нищо,
а всеки ден по нещичко раздавах
и всеки ден в сърцето си разнищвах
най-простички надежди и събития.
Когато падах, ала всяка рана
за мене беше мъничко откритие
и болката геройски бе презряна.
Да беше ме видял, когато можех
по сто пъти на ден да се усмихвам,
а вечер, щом глава за сън положа,
в съня си без въпроси да притихвам... ...