adiveil (Нина) adiveil (Нина)
2 16
Jul 18, 2009, 3:55 PM

Да беше...

  Poetry
2.4K 2 44

Художнико, да беше ме познавал,

когато бях дете и нямах нищо,

а всеки ден по нещичко раздавах

и всеки ден в сърцето си разнищвах

 

най-простички надежди и събития.

Когато падах, ала всяка рана

за мене беше мъничко откритие

и болката геройски бе презряна.

 

Да беше ме видял, когато можех

по сто пъти на ден да се усмихвам,

а вечер, щом глава за сън положа,

в съня си без въпроси да притихвам...

 

Ако тогава ме познаваше наистина -

преди страха от болки и контузии,

би плакал днес отчаяно, неистово

за мене, рисувачо на илюзии!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0