14.05.2013 г., 20:57 ч.  

Да живееш е умиране... 

  Поезия » Друга
2733 13 33

На този свят, където Светлината

е прясно изгорена млада „вещица”.

Където Тишината не е свята,

където е студено и горещото!

Където уж гъмжи от мили хора,

а само подлеци по пътя срещаш.

И се заплитат в хоризонта кораби.

И са близнаци Нищото и Нещото.

Където да живееш е умиране,

а Смърт е съизмерване със Вечност.

Където губим, за да се намираме.

И нечовешки вярваме в човешкото.

Оттук си тръгваш, както си се пръкнал -

самотен като себе си. И празен.

 

И никой Ад не ти се струва пъкъл,

защото Раят вече е погазен.

 

 

2013*

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??